щяла съм да съм напътила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм напътила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм напътила е производна форма на напътя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).