напътел
1.
напътел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
напътел
е производна форма
на напътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
напътел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
напътел
е производна форма
на напътя (мин. деят. несв. прич. м. р.).