напътел

Речник на българския език

1. напътел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напътел е производна форма на напътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напътел — мин. деят. несв. прич. м. р.

напътел е производна форма на напътя (мин. деят. несв. прич. м. р.).