напътила си

Речник на българския език

1. напътила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

напътила си е производна форма на напътя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. напътила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

напътила си е производна форма на напътя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).