бил съм напътил

Речник на българския език

1. бил съм напътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм напътил е производна форма на напътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).