напътило си

Речник на българския език

1. напътило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

напътило си е производна форма на напътя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. напътило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

напътило си е производна форма на напътя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).