напътило съм

Речник на българския език

1. напътило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

напътило съм е производна форма на напътя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. напътило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

напътило съм е производна форма на напътя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).