щял си да си напътил

Речник на българския език

1. щял си да си напътил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да си напътил е производна форма на напътя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).