напътила

Речник на българския език

1. напътила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напътила е производна форма на напътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напътила — мин. деят. св. прич. ж. р.

напътила е производна форма на напътя (мин. деят. св. прич. ж. р.).