напътил е

Речник на българския език

1. напътил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напътил е е производна форма на напътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напътил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напътил е е производна форма на напътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).