напътил съм

Речник на българския език

1. напътил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

напътил съм е производна форма на напътя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. напътил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

напътил съм е производна форма на напътя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).