било си напътило

Речник на българския език

1. било си напътило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

било си напътило е производна форма на напътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).