напътили са

Речник на българския език

1. напътили са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

напътили са е производна форма на напътя (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. напътили са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напътили са е производна форма на напътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).