напътил
1.
напътил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
напътил
е производна форма
на напътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
напътил —
мин. деят. св. прич. м. р.
напътил
е производна форма
на напътя (мин. деят. св. прич. м. р.).