напътила е

Речник на българския език

1. напътила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напътила е е производна форма на напътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напътила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напътила е е производна форма на напътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).