било съм напътило

Речник на българския език

1. било съм напътило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм напътило е производна форма на напътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).