напътила съм

Речник на българския език

1. напътила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

напътила съм е производна форма на напътя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. напътила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

напътила съм е производна форма на напътя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).