напътило
1.
напътило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
напътило
е производна форма
на напътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
напътило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
напътило
е производна форма
на напътя (мин. деят. св. прич. ср. р.).