избуча

Речник на българския език

избуча̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 178ait) редактиране

Значение

избучѝш, мин. св. избуча̀х, мин. прич. избуча̀л, св.вж. избучавам.

Грешни изписвания (7)

  • езбоча
  • езбочъ
  • езбуча
  • езбучъ
  • избоча
  • избочъ
  • избучъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бу-ча из-бу-чим
2 лице из-бу-чиш из-бу-чи-те
3 лице из-бу-чи из-бу-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бу-чах из-бу-чах-ме
2 лице из-бу-ча из-бу-чах-те
3 лице из-бу-ча из-бу-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бу-чах из-бу-чах-ме
2 лице из-бу-че-ше из-бу-чах-те
3 лице из-бу-че-ше из-бу-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучал съм избучала съм избучало съм избучали сме
2 лице избучал си избучала си избучало си избучали сте
3 лице избучал е избучала е избучало е избучали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избучал бях избучала бях избучало бяхме избучали
2 лице беше избучал беше избучала беше избучало бяхте избучали
3 лице беше избучал беше избучала беше избучало бяха избучали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избуча ще избучим
2 лице ще избучиш ще избучите
3 лице ще избучи ще избучат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избучал ще съм избучала ще съм избучало ще сме избучали
2 лице ще си избучал ще си избучала ще си избучало ще сте избучали
3 лице ще е избучал ще е избучала ще е избучало ще са избучали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избуча щяхме да избучим
2 лице щеше да избучиш щяхте да избучите
3 лице щеше да избучи щяха да избучат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избучал щях да съм избучала щях да съм избучало щяхме да сме избучали
2 лице щеше да си избучал щеше да си избучала щеше да си избучало щяхте да сте избучали
3 лице щеше да е избучал щеше да е избучала щеше да е избучало щяха да са избучали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучел съм избучела съм избучело съм избучели сме
2 лице избучел си избучела си избучело си избучели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучал съм избучала съм избучало съм избучали сме
2 лице избучал си избучала си избучало си избучали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избучал била съм избучала било съм избучало били сме избучали
2 лице бил си избучал била си избучала било си избучало били сте избучали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избуча щяла съм да избуча щяло съм да избуча щели сме да избучим
2 лице щял си да избучиш щяла си да избучиш щяло си да избучиш щели сте да избучите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избучал щяла съм да съм избучала щяло съм да съм избучало щели сме да сме избучали
2 лице щял си да си избучал щяла си да си избучала щяло си да си избучало щели сте да сте избучали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избучал бих избучала бих избучало бихме избучали
2 лице би избучал би избучала би избучало бихте избучали
3 лице би избучал би избучала би избучало биха избучали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бу-чи из-бу-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бу-чал
непълен член из-бу-ча-лия
пълен член из-бу-ча-ли-ят
женски род из-бу-ча-ла
членувано из-бу-ча-ла-та
среден род из-бу-ча-ло
членувано из-бу-ча-ло-то
множествено число из-бу-ча-ли
членувано из-бу-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бу-чел
женски род из-бу-че-ла
среден род из-бу-че-ло
множествено число из-бу-че-ли