избучал е

Речник на българския език

1. избучал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избучал е е производна форма на избуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избучал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избучал е е производна форма на избуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).