бил съм избучал

Речник на българския език

1. бил съм избучал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм избучал е производна форма на избуча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).