избучели

Речник на българския език

1. избучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избучели е производна форма на избуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избучели е производна форма на избуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).