бил избучал

Речник на българския език

1. бил избучал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил избучал е производна форма на избуча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).