щяло да избучи

Речник на българския език

1. щяло да избучи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да избучи е производна форма на избуча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).