щяло е да е избучало

Речник на българския език

1. щяло е да е избучало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е избучало е производна форма на избуча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).