било избучало

Речник на българския език

1. било избучало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било избучало е производна форма на избуча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).