избучахте

Речник на българския език

1. избучахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

избучахте е производна форма на избуча (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. избучахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

избучахте е производна форма на избуча (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).