избучаха

Речник на българския език

1. избучаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избучаха е производна форма на избуча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избучаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

избучаха е производна форма на избуча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).