избучи

Речник на българския език

1. избучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избучи е производна форма на избуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избучи — повелително наклонение, ед. ч.

избучи е производна форма на избуча (повелително наклонение, ед. ч.).