щял съм да съм избучал

Речник на българския език

1. щял съм да съм избучал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм избучал е производна форма на избуча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).