бил е избучал

Речник на българския език

1. бил е избучал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е избучал е производна форма на избуча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).