щял съм да избуча

Речник на българския език

1. щял съм да избуча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да избуча е производна форма на избуча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).