щял да е избучал

Речник на българския език

1. щял да е избучал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е избучал е производна форма на избуча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).