щяло съм да съм избучало

Речник на българския език

1. щяло съм да съм избучало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм избучало е производна форма на избуча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).