избучало си

Речник на българския език

1. избучало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избучало си е производна форма на избуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. избучало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избучало си е производна форма на избуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).