избучеше

Речник на българския език

1. избучеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

избучеше е производна форма на избуча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. избучеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

избучеше е производна форма на избуча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).