щял е да избучи

Речник на българския език

1. щял е да избучи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да избучи е производна форма на избуча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).