обвържа

Речник на българския език

обвъ̀ржа преходен глагол от свършен вид (тип 156tt) редактиране

Значение

обвъ̀ржеш, мин. св. обвъ̀рзах, мин. прич. обвъ̀рзал, св.вж. обвързвам.

Грешни изписвания (3)

  • обвържъ
  • убвържа
  • убвържъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице об-вър-жа об-вър-жем
2 лице об-вър-жеш об-вър-же-те
3 лице об-вър-же об-вър-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице об-вър-зах об-вър-зах-ме
2 лице об-вър-за об-вър-зах-те
3 лице об-вър-за об-вър-за-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице об-вър-жех об-вър-жех-ме
2 лице об-вър-же-ше об-вър-жех-те
3 лице об-вър-же-ше об-вър-же-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обвързал съм обвързала съм обвързало съм обвързали сме
2 лице обвързал си обвързала си обвързало си обвързали сте
3 лице обвързал е обвързала е обвързало е обвързали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обвързал бях обвързала бях обвързало бяхме обвързали
2 лице беше обвързал беше обвързала беше обвързало бяхте обвързали
3 лице беше обвързал беше обвързала беше обвързало бяха обвързали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обвържа ще обвържем
2 лице ще обвържеш ще обвържете
3 лице ще обвърже ще обвържат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обвързал ще съм обвързала ще съм обвързало ще сме обвързали
2 лице ще си обвързал ще си обвързала ще си обвързало ще сте обвързали
3 лице ще е обвързал ще е обвързала ще е обвързало ще са обвързали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обвържа щяхме да обвържем
2 лице щеше да обвържеш щяхте да обвържете
3 лице щеше да обвърже щяха да обвържат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обвързал щях да съм обвързала щях да съм обвързало щяхме да сме обвързали
2 лице щеше да си обвързал щеше да си обвързала щеше да си обвързало щяхте да сте обвързали
3 лице щеше да е обвързал щеше да е обвързала щеше да е обвързало щяха да са обвързали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обвържел съм обвържела съм обвържело съм обвържели сме
2 лице обвържел си обвържела си обвържело си обвържели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обвързал съм обвързала съм обвързало съм обвързали сме
2 лице обвързал си обвързала си обвързало си обвързали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обвързал била съм обвързала било съм обвързало били сме обвързали
2 лице бил си обвързал била си обвързала било си обвързало били сте обвързали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обвържа щяла съм да обвържа щяло съм да обвържа щели сме да обвържем
2 лице щял си да обвържеш щяла си да обвържеш щяло си да обвържеш щели сте да обвържете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обвързал щяла съм да съм обвързала щяло съм да съм обвързало щели сме да сме обвързали
2 лице щял си да си обвързал щяла си да си обвързала щяло си да си обвързало щели сте да сте обвързали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обвързал бих обвързала бих обвързало бихме обвързали
2 лице би обвързал би обвързала би обвързало бихте обвързали
3 лице би обвързал би обвързала би обвързало биха обвързали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
об-вър-жи об-вър-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род об-вър-зан
непълен член об-вър-за-ния
пълен член об-вър-за-ни-ят
женски род об-вър-за-на
членувано об-вър-за-на-та
среден род об-вър-за-но
членувано об-вър-за-но-то
множествено число об-вър-за-ни
членувано об-вър-за-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-вър-зал
непълен член об-вър-за-лия
пълен член об-вър-за-ли-ят
женски род об-вър-за-ла
членувано об-вър-за-ла-та
среден род об-вър-за-ло
членувано об-вър-за-ло-то
множествено число об-вър-за-ли
членувано об-вър-за-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-вър-жел
женски род об-вър-же-ла
среден род об-вър-же-ло
множествено число об-вър-же-ли