обвързало

Речник на българския език

1. обвързало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвързало е производна форма на обвържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обвързало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обвързало е производна форма на обвържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).