обвързала е

Речник на българския език

1. обвързала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обвързала е е производна форма на обвържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обвързала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обвързала е е производна форма на обвържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).