обвързало е

Речник на българския език

1. обвързало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвързало е е производна форма на обвържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обвързало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвързало е е производна форма на обвържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).