обвързали

Речник на българския език

1. обвързали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обвързали е производна форма на обвържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обвързали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обвързали е производна форма на обвържа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).