бил обвързал

Речник на българския език

1. бил обвързал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обвързал е производна форма на обвържа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).