обвържело
1.
обвържело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
обвържело
е производна форма
на обвържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
обвържело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
обвържело
е производна форма
на обвържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).