обвързал

Речник на българския език

1. обвързал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обвързал е производна форма на обвържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обвързал — мин. деят. св. прич. м. р.

обвързал е производна форма на обвържа (мин. деят. св. прич. м. р.).