обвърза

Речник на българския език

1. обвърза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обвърза е производна форма на обвържа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обвърза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обвърза е производна форма на обвържа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).