обвържел
1.
обвържел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обвържел
е производна форма
на обвържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обвържел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
обвържел
е производна форма
на обвържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).