обвързало си

Речник на българския език

1. обвързало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обвързало си е производна форма на обвържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обвързало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обвързало си е производна форма на обвържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).