обвързвам

Речник на българския език

обвъ̀рзвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

обвъ̀рзваш, несв. и обвъ̀ржа, св.; какво/кого, с какво.
1. Обвивам, омотавам, като връзвам. Обвърза колета с канап.
2. Задължавам, свързвам, създавам постоянни връзки. Обвързаха нашия завод с договор.
обвързвам се/обвържа се. 1. — Обвивам се, омотавам се.
2. Задължавам се, свързвам се. Обвързал се е с едни крадци, не знае какво да прави.

Грешни изписвания (3)

  • обвързвъм
  • убвързвам
  • убвързвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице об-вър-з-вам об-вър-з-ва-ме
2 лице об-вър-з-ваш об-вър-з-ва-те
3 лице об-вър-з-ва об-вър-з-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице об-вър-з-вах об-вър-з-вах-ме
2 лице об-вър-з-ва об-вър-з-вах-те
3 лице об-вър-з-ва об-вър-з-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице об-вър-з-вах об-вър-з-вах-ме
2 лице об-вър-з-ва-ше об-вър-з-вах-те
3 лице об-вър-з-ва-ше об-вър-з-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обвързвал съм обвързвала съм обвързвало съм обвързвали сме
2 лице обвързвал си обвързвала си обвързвало си обвързвали сте
3 лице обвързвал е обвързвала е обвързвало е обвързвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обвързвал бях обвързвала бях обвързвало бяхме обвързвали
2 лице беше обвързвал беше обвързвала беше обвързвало бяхте обвързвали
3 лице беше обвързвал беше обвързвала беше обвързвало бяха обвързвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обвързвам ще обвързваме
2 лице ще обвързваш ще обвързвате
3 лице ще обвързва ще обвързват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обвързвал ще съм обвързвала ще съм обвързвало ще сме обвързвали
2 лице ще си обвързвал ще си обвързвала ще си обвързвало ще сте обвързвали
3 лице ще е обвързвал ще е обвързвала ще е обвързвало ще са обвързвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обвързвам щяхме да обвързваме
2 лице щеше да обвързваш щяхте да обвързвате
3 лице щеше да обвързва щяха да обвързват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обвързвал щях да съм обвързвала щях да съм обвързвало щяхме да сме обвързвали
2 лице щеше да си обвързвал щеше да си обвързвала щеше да си обвързвало щяхте да сте обвързвали
3 лице щеше да е обвързвал щеше да е обвързвала щеше да е обвързвало щяха да са обвързвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обвързвал съм обвързвала съм обвързвало съм обвързвали сме
2 лице обвързвал си обвързвала си обвързвало си обвързвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обвързвал съм обвързвала съм обвързвало съм обвързвали сме
2 лице обвързвал си обвързвала си обвързвало си обвързвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обвързвал била съм обвързвала било съм обвързвало били сме обвързвали
2 лице бил си обвързвал била си обвързвала било си обвързвало били сте обвързвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обвързвам щяла съм да обвързвам щяло съм да обвързвам щели сме да обвързваме
2 лице щял си да обвързваш щяла си да обвързваш щяло си да обвързваш щели сте да обвързвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обвързвал щяла съм да съм обвързвала щяло съм да съм обвързвало щели сме да сме обвързвали
2 лице щял си да си обвързвал щяла си да си обвързвала щяло си да си обвързвало щели сте да сте обвързвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обвързвал бих обвързвала бих обвързвало бихме обвързвали
2 лице би обвързвал би обвързвала би обвързвало бихте обвързвали
3 лице би обвързвал би обвързвала би обвързвало биха обвързвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
об-вър-з-вай об-вър-з-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род об-вър-з-ван
непълен член об-вър-з-ва-ния
пълен член об-вър-з-ва-ни-ят
женски род об-вър-з-ва-на
членувано об-вър-з-ва-на-та
среден род об-вър-з-ва-но
членувано об-вър-з-ва-но-то
множествено число об-вър-з-ва-ни
членувано об-вър-з-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-вър-з-вал
непълен член об-вър-з-ва-лия
пълен член об-вър-з-ва-ли-ят
женски род об-вър-з-ва-ла
членувано об-вър-з-ва-ла-та
среден род об-вър-з-ва-ло
членувано об-вър-з-ва-ло-то
множествено число об-вър-з-ва-ли
членувано об-вър-з-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-вър-з-вал
женски род об-вър-з-ва-ла
среден род об-вър-з-ва-ло
множествено число об-вър-з-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род об-вър-з-ващ
непълен член об-вър-з-ва-щия
пълен член об-вър-з-ва-щи-ят
женски род об-вър-з-ва-ща
членувано об-вър-з-ва-ща-та
среден род об-вър-з-ва-що
членувано об-вър-з-ва-що-то
множествено число об-вър-з-ва-щи
членувано об-вър-з-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

об-вър-з-вай-ки