омотавам

Речник на българския език

омота̀вам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

омота̀ваш, несв. и омота̀я, св.
1. Какво, около какво. Мотая около нещо. Омота въжето около едно дебело дърво.
2. Кого, какво. Овързвам; заплитам. Омота набързо пакета с някаква връв.
омотавам се/омотая се. 1. — Омотавам себе си.
2. Прен. Разг. Обърквам се, заплитам се. Омотах се в подробности и не можах да отговоря добре.• Омотавам ума/акъла на някого. Карам някого да се увлече по мене, да се влюби.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • омотавъм
  • омутавам
  • омутавъм
  • умотавам
  • умотавъм
  • умутавам
  • умутавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице омо-та-вам омо-та-ва-ме
2 лице омо-та-ваш омо-та-ва-те
3 лице омо-та-ва омо-та-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице омо-та-вах омо-та-вах-ме
2 лице омо-та-ва омо-та-вах-те
3 лице омо-та-ва омо-та-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице омо-та-вах омо-та-вах-ме
2 лице омо-та-ва-ше омо-та-вах-те
3 лице омо-та-ва-ше омо-та-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омотавал съм омотавала съм омотавало съм омотавали сме
2 лице омотавал си омотавала си омотавало си омотавали сте
3 лице омотавал е омотавала е омотавало е омотавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях омотавал бях омотавала бях омотавало бяхме омотавали
2 лице беше омотавал беше омотавала беше омотавало бяхте омотавали
3 лице беше омотавал беше омотавала беше омотавало бяха омотавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще омотавам ще омотаваме
2 лице ще омотаваш ще омотавате
3 лице ще омотава ще омотават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм омотавал ще съм омотавала ще съм омотавало ще сме омотавали
2 лице ще си омотавал ще си омотавала ще си омотавало ще сте омотавали
3 лице ще е омотавал ще е омотавала ще е омотавало ще са омотавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да омотавам щяхме да омотаваме
2 лице щеше да омотаваш щяхте да омотавате
3 лице щеше да омотава щяха да омотават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм омотавал щях да съм омотавала щях да съм омотавало щяхме да сме омотавали
2 лице щеше да си омотавал щеше да си омотавала щеше да си омотавало щяхте да сте омотавали
3 лице щеше да е омотавал щеше да е омотавала щеше да е омотавало щяха да са омотавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омотавал съм омотавала съм омотавало съм омотавали сме
2 лице омотавал си омотавала си омотавало си омотавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омотавал съм омотавала съм омотавало съм омотавали сме
2 лице омотавал си омотавала си омотавало си омотавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм омотавал била съм омотавала било съм омотавало били сме омотавали
2 лице бил си омотавал била си омотавала било си омотавало били сте омотавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да омотавам щяла съм да омотавам щяло съм да омотавам щели сме да омотаваме
2 лице щял си да омотаваш щяла си да омотаваш щяло си да омотаваш щели сте да омотавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм омотавал щяла съм да съм омотавала щяло съм да съм омотавало щели сме да сме омотавали
2 лице щял си да си омотавал щяла си да си омотавала щяло си да си омотавало щели сте да сте омотавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих омотавал бих омотавала бих омотавало бихме омотавали
2 лице би омотавал би омотавала би омотавало бихте омотавали
3 лице би омотавал би омотавала би омотавало биха омотавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
омо-та-вай омо-та-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род омо-та-ван
непълен член омо-та-ва-ния
пълен член омо-та-ва-ни-ят
женски род омо-та-ва-на
членувано омо-та-ва-на-та
среден род омо-та-ва-но
членувано омо-та-ва-но-то
множествено число омо-та-ва-ни
членувано омо-та-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род омо-та-вал
непълен член омо-та-ва-лия
пълен член омо-та-ва-ли-ят
женски род омо-та-ва-ла
членувано омо-та-ва-ла-та
среден род омо-та-ва-ло
членувано омо-та-ва-ло-то
множествено число омо-та-ва-ли
членувано омо-та-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род омо-та-вал
женски род омо-та-ва-ла
среден род омо-та-ва-ло
множествено число омо-та-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род омо-та-ващ
непълен член омо-та-ва-щия
пълен член омо-та-ва-щи-ят
женски род омо-та-ва-ща
членувано омо-та-ва-ща-та
среден род омо-та-ва-що
членувано омо-та-ва-що-то
множествено число омо-та-ва-щи
членувано омо-та-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

омо-та-вай-ки

Връзки