обвързва

Речник на българския език

1. обвързва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обвързва е производна форма на обвързвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обвързва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обвързва е производна форма на обвързвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обвързва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обвързва е производна форма на обвързвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).